Изберете страница
-+=

ВЛАДО КОСТОВ: Да, разбира се. Знаех, че ще бъда осъден на смърт, в случай че изменя на държавната сигурност. Това бе посочено още в текста на декларацията, с която се ангажирах в София да служа на българското разузнаване. Имах чин старши лейтенант и ако не ме лъже паметта, дослужих до майор. Не се предвиждаше обаче каквато и да е друга възможност за действие, ако Държавна сигурност се постави в служба на антинационална политика. То бе оставено на личния риск и преценка.

 

СТЕФАН ВЕЛЕВ: Ние тук и до днес имаме само тогавашната официална информация за разследването и смъртната присъда за предателство към социалистическата държава. След Промените у нас тя отменена ли е?

 

ВЛАДО КОСТОВ: Съдебната присъда бе отменена, защото се констатира, че съдът не е спазил правилата при провеждането на процеса. Това стана с указ на Президента Жельо Желев, за да няма формални пречки за пребиваването ми в България след 1989 г.

 

СТЕФАН ВЕЛЕВ: Какво постигна с това „бягство“, кой се възползва от него? Поне ти забогатя ли? От днешна гледна точка, как смяташ – сбърка, или не?

 

ВЛАДО КОСТОВ: Да съм забогатял? Не съм усетил подобно нещо. Но и никога това не ми е било цел. Живеем край Париж с пенсия, доста по-малка от средната за Франция. Но както е с много пенсионери – децата ни помагат. Ако гонех забогатяване, трябваше да следвам съвсем друг път. И аз да съм някакъв различен. А не този, с когото сега разговаряш.

 

СТЕФАН ВЕЛЕВ: Комунисти по убеждение ли сте с Наташа – тогава и днес?