СТЕФАН ВЕЛЕВ: Минали са четиридесет години оттогава. Времето днес е напълно променено. Промени ли се оценката за станалото и отношението лично към теб?
ВЛАДО КОСТОВ: Не зная. Доволен съм, че съм направил (т.е. казал, изразил) това, което съм мислил. Горди сме със съпругата ми, че е било наше общо гражданско становище и позиция. Радостен съм, когато срещна някой, който споделя позицията ми. Срещам и хора, които ми казват, че не са съгласни с мен. Стремя се да ги разбера и уважавам откровеността им.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: И според теб вие с Наталия какви сте? Политически емигранти, невъзвращенци или дисиденти?
ВЛАДО КОСТОВ: Въобще в онзи момент не мислехме с Наталия какъв етикет „ще ни лепнат“. Водеше ни волята да кажем публично това, което мислим за националния интерес и за действията на тогавашните управляващи. Направихме го.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Разбирам, не искаш тези етикети, но не вярвам, че си забравил определението в отколешната ти присъда, че си предател?
ВЛАДО КОСТОВ: Съдът ме квалифицира като предател. Нормално. Съдът действаше според нарежданията на партийната номенклатура, а не според националния интерес.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Оставайки в Париж, ти неминуемо си очаквал присъдата, неизменна за подобни случаи…
