ВЛАДО КОСТОВ: В някакъв смисъл – да! Конфликтът ни бе предимно с партийната номенклатура заради претенциите ѝ да решава в своя затворен кръг проблемите на националното развитие. И тогава, и сега, сме убедени, че тази тяхна линия не отговаряше на комунистическия идеал, който няма да се учудя, ако намери място в по-нататъшните търсения на път за една по-успешна и по-реална социална глобализация.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: И вечният въпрос – имаше ли смисъл? Почти половин век все пак е достатъчна дистанция във времето, за да имаш приблизително ясен отговор на тези въпроси…
ВЛАДО КОСТОВ: Имало ли е смисъл? Кой се възползвал? Твърде често с подобни въпроси и разсъждения в живота се прикрива нежелание или страхът да се изрази позиция, или предприеме действие. Двамата с Наталия сме доволни, че успяхме да направим това, което смятахме, че е наш дълг като българи с определена гражданска и национална позиция. Аз не знам от днешна гледна точка колко точно могат да се оценяват действията ми отпреди половин век. Но със сигурност зная, че ако отново бъда изправен пред сходни обстоятелства, ще действам по същия начин.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: И последен въпрос. В края на 60-те години на миналия век беше създадена програма ХОРИЗОНТ на Българското национално радио. Оттогава, та и до днес, това е безспорният радиолидер в българския ефир. Има ли нещо по-голямо, сътворено от теб, през твоите 87 години?
ВЛАДО КОСТОВ: Никога не съм живял със самочувствието, че единствен аз имам заслуга за създаването на програма „Хоризонт“ на БНР. През 60-те години се оформиха обществени условия за нуждата от радиопрограма като „Хоризонт“. Венелин Коцев, секретар на ЦК на БКП, и Тодор Стоянов, председател на Комитета за телевизия и радио, ми възложиха, като отговорен за информацията в Радиото, да организирам изпълнението на партийното указание. В БНР имаше изключително добър екип от професионалисти, с които успешно се справихме със задачата.
