ВЛАДО КОСТОВ: Не, не мисля. Всеки български отговорен ръководител например знаеше, че в съветското посолство в София има служби, чиято работа е периодично да осведомяват Москва за случващото се у нас. И когато дойде момент, в който от Москва изразят недоволство или дори само съмнение, никой в София нямаше да вдигне глас за защита. Не се ли случи и с вас това, когато се опитахте през 1978-а да трансформирате съветската петъчна програма по БНТ с превод на български език?
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Владо, почти 12 години анализираше от „другия бряг“ политическия живот в България. Как изглеждаше той оттам? Имаше ли признаци, че ще се случат събитията, довели до 10 ноември 1989 г.?
ВЛАДО КОСТОВ: През 80-те години на миналия век, т.е. времето на най-активната ми работа в радио „Свободна Европа“, беше очевидно, че светът върви към значителни промени – и в САЩ, и в СССР, и в Китай, а и във всички последващи по ранг държави. България не правеше изключение. „Перестройката на Горбачов“ бе само „патьомкиновското прикритие“ на този крах. Това, което стана в България през ноември 1989 г., бе просто пункт от графата „разни“ за разпадането на съветския лагер, режисирано от самата съветска номенклатура.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: В този смисъл неизбежен ли беше „Българският чадър“? Трябваше ли да го има на всяка цена – истински или измислен?
ВЛАДО КОСТОВ: Очевидно беше, че и Георги Марков, и аз, с дейността си излизахме от правилата на режима. Питам се, нямаше ли този режим да спечели повече, ако бе приел предизвикателството да постави на открито обсъждане въпросите, които ние повдигахме с публичните си изяви на Запад? Толкоз ли този режим не е имал доводи, с които да защити дейността си по друг начин, а не с операциите тип „български чадър“?
