ВЛАДО КОСТОВ: Да, това беше очевидно. През трите десетилетия, предшествали 1989 г., сближаването между двата режима на България и СССР гарантираха интересите и стабилността на властта на партийната бюрокрация и в двете държави.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Последиците от тази тенденция не се ли виждаха още през 70-те и в 80-те години?
ВЛАДО КОСТОВ: Не твърдя, че в средата на 70-те години съм предвиждал точно края на СССР и на социалистическия лагер. По думите на Владимир Путин, това е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век, що се отнася до разпадането на СССР. Всяка от отделните социалистически държави, в избран момент и със средства, които се оказваха по възможностите ѝ, търсеше да се дистанцира от СССР и да поеме политика, отговаряща по-пълно на националния ѝ интерес. Единствено българското партийно и държавно ръководство избра да търси все по-плътно сближение със Съветския съюз.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Всъщност за това ли беше конфликтът ви с режима в София?
ВЛАДО КОСТОВ: Да, това бе основата на нашето противопоставяне на българския режим и неговите секретни служби, на които до средата на 70-те години бях служил предано и по убеждение.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Не демонизираш ли пресилено със задна дата „традиционната българо-съветска дружба от векове и за векове“?
