НАЧАЛОТО НА ЕДНА ИСТИНА
интервю с Владимир Костов
При това боричкане на хипотези не е случайно и твърдението на човек от Ке д’Орсе, който през 1977 г. ми каза, че истината за Владимир Костов ще прочета след 40 години…!
И така, дали ще се сбъдне пророчеството на тогавашното френско външно ведомство? Ще видим след малко…
С Владо и Наталия седим точно след 40 години от тези драматични дни в едно тихо столично кафене на турско кафе, френска домашна торта и американска кока-кола, и започваме дълго обещаваното интервю.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Владо, защо толкова изненадващо стана преминаването ти на „другата страна“?
ВЛАДО КОСТОВ: Решението ни не беше подбудено от някакъв внезапен конфликт с българските власти, или от каквито и да било лични или семейни причини. В основата му бе единствено настъпилата разлика в нашата преценка с тази на тогавашната българска политическа власт за развитието на социалистическия лагер и за проблемите на България като част от него.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Ако не беше Наталия до тебе, би ли предприел тази рискована крачка?
ВЛАДО КОСТОВ: Решението да останем на Запад беше общо. И двамата имахме на разположение информация за политическите събития и от „източни“, и от „западни“ източници. Семейният ни стаж бе надминал две десетилетия, белязан покрай всичко друго с откровено споделяни общи политически възгледи и оценки.
СТЕФАН ВЕЛЕВ: Ти имаше на разположение в България и микрофона на Радио София, и камерите на Българската телевизия, и страниците на централния печат. Защо избра студиото на „Свободна Европа“ в Мюнхен за такъв дебат със София?
