Не допускам вероятността за прехвърлянето му в КГБ.
При едно от тези късни български гостувания той се отби при мен (бях главен секретар на Народния театър). И ей така, между другото, ме попита дали имам покана за приема утре в руското посолство по случай националния празник на Русия. Кимнах с глава:
„Да!“. А не мога ли да намеря и за него покана? Експулсивно звъня в Посолството, извинявам се. Могат ли да ми изпратят още една покана и за Владимир Костов? Любезният женски глас ме моли да се обадя след десетина минути. Отговорът не закъснява: съжаляват, не е възможно, ако е било по-рано би могло нещо да се направи, но сега вече не може. Звучеше основателно – ден преди празника не бива и да се говори за покани! Но оттогава никога повече и аз не получих нито покана, нито едно редче от Руското посолство, от Аерофлот, от Руски културен център, или например от Руския ресторант на ул. „Оборище“…
Империята според мен му отвръщаше – къде се пъхаш? Ти не си бил и не си наш! Дотам, че и посредниците ти също се напъждат. Още повече, че и те имат стари „грехове“ към нея – спряха по БНТ съветската петъчна телевизионна програма на руски език. Империите не забравят.
