Генерал Владо Тодоров, един от шефовете на българското разузнаване в онези времена, на 25 ноември 1991 г. разказва на разследващата журналистка Ангелина Петрова от агенция София прес следното:
– При едно посещение в Париж на началника на Първо главно управление Васил Коцев, в посолството се е състояла среща с Владо Костов. Тогава Костов получава и задачата да се внедри в агентурната мрежа на ЦРУ.
– И да стане двоен агент?
– Да, той вече беше създал връзки с американски граждани, включително и с дипломати, сред които имаше и агенти на ЦРУ. Използвайки тези връзки, той трябваше да се представи пред тях като несподелящ социалистическите идеи и като противник на режима в България. Така да спечели окончателно доверието им и да се внедри. Това наистина беше трудна и голяма, с личен риск задача, продължава генерал Владо Тодоров. Костов, като дисциплиниран разузнавач, приел поръчението без всякакви възражения. Коцев се върна от Париж въодушевен и не криеше възторга си от Владимир Костов. Впечатлението му от срещата беше отлично. Заявяваше, че разчита на успех. А само няколко дни по-късно Костов и съпругата му се обявиха за невъзвращенци. По-късните ми анализи и оценки за случая показаха, че той, след срещата с Коцев, очевидно е споделил със съпругата си новата задача. Тя е силната личност в семейството и двамата заедно решават да не поемат риска за двойна агентура – с нас и с ЦРУ. И изчезват и за българското разузнаване…
Щом има ЦРУ, разбира се, непременно ще има и КГБ – тръгна слухът, че Владо бил руски агент… „Руската“ версия се появи още тогава. После тя позаглъхна, защото в коментарите си по „Свободна Европа“ Костов се прицели в СССР и в съветско-българското сближаване. Но в средата на 90-те години, когато си идваше спокойно и редовно в България, го видели да каца на летище София от Париж, но… с полет през Москва… Тогава тази версия отново разцъфтя по софийските кафенета.
