← 244
245 →
Пак в книгата си „След дълго мълчание“ Димо Станков, резидент на българското разузнаване в Париж (1977 г.), отбелязва, че според меродавен френски източник Костов е агент на френските тайни служби още от първото си пребиваване в Париж, като кореспондент на в. “Работническо дело“. Владо Костов обаче категорично изключва подобни твърдения и подробно разказва:
Генерал Владо Тодоров, един от шефовете на българското разузнаване в онези времена, на 25 ноември 1991 г. разказва на разследващата журналистка Ангелина Петрова от агенция София прес следното: – При едно посещение в Париж на началника на Първо главно управление Васил Коцев, в посолството се е състояла среща с Владо Костов. Тогава Костов получава и задачата да се внедри в агентурната мрежа на ЦРУ.
Не допускам вероятността за прехвърлянето му в КГБ.
При едно от тези късни български гостувания той се отби при мен (бях главен секретар на Народния театър). И ей така, между другото, ме попита дали имам покана за приема утре в руското посолство по случай националния празник на Русия. Кимнах с глава:
