245

Пак в книгата си „След дълго мълчание“ Димо Станков, резидент на българското разузнаване в Париж (1977 г.), отбелязва, че според меродавен френски източник Костов е агент на френските тайни служби още от първото си пребиваване в Париж, като кореспондент на в. “Работническо дело“.

Владо Костов обаче категорично изключва подобни твърдения и подробно разказва:

„От 1961 до края на 1963 г. бях кореспондент на „Работническо дело“ в Париж. По това време не работех за секретните служби. Такова беше указанието на Георги Боков, главен редактор на „Работническо дело“ по онова време. Като член на Секретариата на ЦК той беше ни казал никой от кореспондентите да не се хваща на уловки да работи за секретните служби.

– Ако има нещо да кажете, ще ми го кажете на мен, аз ще информирам Секретариата на ЦК, предупреждаваше Боков лично.

Значи, за този период нито съм получавал предложения от секретните служби, нито аз в някаква форма съм работел за тях. Върнах се от Париж през 1964 г. и продължих работа като професионален журналист. И тогава, през 1967 г., по времето на 6-дневната война между Израел и арабските страни, при една командировка в Близкия изток бях в сътрудничество с един пратеник на Държавна сигурност в този район. Той по-късно ми предложи да вляза в т.н. вътрешен таен щат на разузнаването с чин, оставайки си и журналист. Приех. И в края на 1967 г. аз бях журналист, но едновременно с това вече и разузнавач. Не е имало никаква принуда, приех това с желание. Работех главно по линия на външнополитическото разузнаване. А в 1974-а се освободи кореспондентско място във френската столица и Държавна сигурност предложи аз да отида там като кореспондент в Париж на българското радио и телевизия, а едновременно с това бях и човек на външнополитическото разузнаване“.