← 271
272 →
Безспорно по онова време най-популярните, и затова най-обсъжданите, бяха политическите коментатори и говорителите. Сега вече такава телевизионна професия почти няма. Къде в централното време вечер на националния екран са такива лица, като Тома Томов, Владо Костов, Павел Писарев, Иван Гарелов, Кольо Конакчиев, Васил Марков? Има ли аналог на Кево?
В първите години след преврата на десети ноември на 89-а отстраниха говорителите доста примитивно. Те и досега с болка си спомнят, че заповедите за изваждането им от ефир са си ги получавали с писма по пощата. Това са най-горчивите им дни от създаването на професионалната телевизия след 1959 г.
Чистачката с голямо неудобство носи и подава на Георги Ламбрев един лист, а това било... заповедта за уволнението му! Той не е могъл да се примири. Затворил се вкъщи, не можел да преживее уволнението! „Нищо не беше останало от този жизнерадостен човек!“ – си спомня Мария. „Като отидем в тях да го видим, жена му вика: „По цял ден реди пасианси и избягва да гледа телевизия! Така се разболя и си отиде – в забрава...“
Люси и досега искрено я обичам и уважавам, но според мен тя не вярва в това, защото с нея имахме един, за мен смешен конфликт. За него често си спомням – поне три пъти седмично, когато отивам при моя приятел Павел Писарев, да го бия на табла, и винаги минавам покрай нейната врата, защото тя живее в апартамента под неговия. И какво не забравям за Люси вече 40 години? Нещо много дребно и весело.
Даден е сигнал за край на ефира, шапката на „По света и у нас“ се „върти“ заключително. Сто пъти съм им казвал, а те и без мене по-добре го знаят, че щом си в ефирно студио, трябва постоянно да си нащрек – винаги могат поради режисьорска грешка или технически гаф да те включат на живо. И ето ти сега и белята –
