както бившите си колеги, например на една Люси Нягулова, перфектен радиодиктор и по-късно – емблематичен телевизионен говорител.
Люси и досега искрено я обичам и уважавам, но според мен тя не вярва в това, защото с нея имахме един, за мен смешен конфликт. За него често си спомням – поне три пъти седмично, когато отивам при моя приятел Павел Писарев, да го бия на табла, и винаги минавам покрай нейната врата, защото тя живее в апартамента под неговия. И какво не забравям за Люси вече 40 години? Нещо много дребно и весело.
Любинка Нягулова, освен перфектен телевизионен говорител, е и ментор по дикция и правоговор на повечето водещи от Българската национална телевизия.
Пускахме цветната телевизия – в програмното студио вече са монтирани цветните камери, мисля, че беше пред някакъв празник, и затова на говорителския плот имаше кошничка с четири-пет чудесни портокала, купени от показния магазин. В контролните цветни монитори за първи път виждаме многоцветен телевизионен образ. И всички страшно се радваме, операторите държаха в едри планове преди емисията оранжевите южни плодове.
В празничните часове, както винаги, милиони българи са пред екраните. В студиото приключва „По света и у нас“, дежурният
