Десетки новогодишни програми,
„Мелодия на годината“ (28 години),
„Златен Орфей“ (25 години),
„Златната ракла“ (19 години),
Международен балетен конкурс – Варна (15 издания),
„Бургас, морето и неговите трудови хора“ (12 г.),
„Ален мак“ в Благоевград (8 години),
ТВ поредицата „Танците на българина“ (8 серии).
Чудесно е, че е толкова творчески признателна на Хачо Бояджиев, но тя не е само съратник на Великия за нашите мащаби Творец. И той без нея трудно би могъл да бъде толкова колоритен талант. Ласка (това е всепризнато) адаптираше към Хачовата мощна дарба всяко новопоявило се техническо усъвършенстване. Цветна телевизия – Ласка е на пулта, спецефекти – Ласка, студено осветление – пак Ласка. Щом има и един нов бутон на пулта, Ласка първа ще го разучи и натисне. Десетки години в заключителната лента с авторските надписи на екрана на всяка голяма продукция, почти веднага след името на именит режисьор-постановчик, „течеше“ и нейното име с неизменните „режисьор на пулт“ или „асистент-режисьор“. А в последните години, слава Богу, и „режисьор Ласка Минчева“. Тя знаеше своята тежест в общия телевизионен резултат, но никога не го преекспонираше. А имаше и опит, и талант. Не криеше и умението си от другите – обучените от нея на пулта, или в студиото, или в ПТС-а „заюбаювци“, са десетки нови „Ласки“.
По повод на годишнина на Българската телевизия, водещият на юбилейното предаване патетично казал: „С нас нищо не започва. И нищо не свършва“. Ласка много не вярва в това – с нея, и с НАС например, приключи черно-бялата телевизия и започна ерата на цветната.
И сега тя започва тихо да попива моето конферансие-описание на случващото се на концертната сцена. Активна е както някога:
– Защо го прави това сега…?!
– Браво!
– По-кротко, много натискат…Светлите ѝ очи са живнали, тя пак се е опънала като струна,
