И тя беше избягала от лудницата на репетициите в Летния, и се свила тук да хапне на спокойствие. А се насади на нас.
Четиридесет и три години от този слънчев ден на слънчевия бряг, след хилядите програмни шоу часове, „направени“ от Ласка, с бедна пенсия днес и загуба на Слънцето за очите ѝ – ето ни пак заедно в Голямата четирихилядна зала. Преди в нея да стане съвсем тъмно, и преди диригентът Емил Табаков да вдигне палката за началото, успявам да полюбопитствам за още две неща:
– Трудно ли преживя пенсионирането?
Ласка: „Бях минала възрастта, чак втората година след „демокрацията“ влязох в списъците за пенсиониране. Тогава съкратиха много колеги. Цели звена излязоха на улицата. Не можах да се справя със стреса, който изживях, когато ми съобщиха това – докато сляза от Десетия етаж, устата ми залепнаха. Веднага отидох на преглед и откриха 30 единици захар – развила съм диабет. Но трябваше да се работи и постъпих в друга телевизия. Самотата ме убива. Живея само със спомените.“
– Толкова години в Телевизията, каква пенсия имаш?
Ласка: „Иванкостовска… Дадох целия си живот за телевизията, за да получа пенсия от 86 лева! С индексите, с инвалидните, тя сега е всичко 340 лева. Да се сърдя на себе си, да не ме е карал някой друг да живея така?“
Ласка е дошла да „види“ днес Юбилейния концерт на Радиото. Тя няколко десетки години правеше такива музикални програми и сега цялата тръпне. Иначе щеше да си остане пред радиоапарата вкъщи.
– Как е подредена сцената, в дъното ли са хористите, как са облечени?
– В център ляво, или дясно са?
– Момичето с каква рокля е…?
– Къде е биг бендът? През цялото време ли ще е там? А народните инструменти…?
Ласка и в незрението е съвършено наясно с всичко на Сцената. Тя го усеща перфектно, почти няма нужда да вижда каква е тя. Нейната професионална логика я е „подредила“ във виртуалния ѝ свят точно такава, каквато е.
Това го е правила толкова години!
