пръстите ѝ ритмично шават.
Ласка отново слуша и „вижда“.
Тихо! Ласка отново работи!
Тихо!
Доста развълнувани от Концерта, пътуваме с хондата обратно. Тъмно. Мокър асфалт. Сива мъгла пред фаровете. Късам мълчанието.
– Никога не съм те питал – откъде ти иде името ЛАСКА?
– То е от чешки – ЛАСКА значи ЛЮБОВ. Баща ми е Георги Минчев, завършил минно инженерство в Чехия. Той ми го е дал.
Бащата на Ласка – Георги Минчев, е разстрелян заедно с Никола Вапцаров няколко месеца, след като тя се е родила.
Георги Минчев участва в Съпротивителното антифашистко движение по време на Втората световна война. Член е на РМС от 1927 г., а на Комунистическата партия – от 1929 г. От юли 1941 г. е член на Централната военна комисия при ЦК на БРП(к). Следващата година, след провал, е арестуван и с присъда № 589 от 23 юли 1942 г. по член 16 от Закона за защита на държавата, Георги Иванов Минчев е осъден на смърт, заедно с Никола Вапцаров, Антон Иванов, Петър Богданов, Антон Попов и Атанас Романов. Още същата вечер са разстреляни в тунела на Гарнизонното стрелбище. Гробовете им сега са в 79 парцел на Софийските централни гробища.
Нелепо мълча. Ласка разбира, че след три десетилетия познанство, аз съм пропуснал нещо толкова важно. Но тя нито го е афиширала, нито го е използвала – свято е пазела паметта на баща си!
– …Аз не го помня. Той ми е дал името, преди да дойда на този свят. Бил е в нелегалност и няколко дни след 12 януари 1942 г., когато съм се родила, дошъл вкъщи да ме види. Секретните полицейски постове, поставени от Гешев, дебнели в двора и го заловили, преди да ме зърне. Бил е на 34 години, а аз – бебенце на няколко дни. Разстрелян е, когато съм била само на шест месеца… Това е всичко.
