големи спектакли. Като през цялото време се занимавах и със звука – Хачо не допускаше друг. Но никога не е показвал интерес като мъж към мен. Нито той, нито Иван Славков, нито ти – нали не се сърдиш? Хачо ме е разплаквал, но с него са свързани и най-щастливите ми моменти.“

Ласка с любовта и мъката на живота си
…Ласка видях за първи път на „Златния Орфей“, мисля че беше 1972 г. Край ПТС-а в Летния театър на „Слънчев бряг“ мернах непознато, много хубаво момиче. Докато мигна, и то изчезна. Къде ли се шмугна, или просто беше влязла в ПТС-а? На другия ден обядваме със Славков на ресторант-терасата досами вълните в края на Комплекса. Няма почти никой, ранен слънчев следобед е. На три маси напред, с гръб към нас, самотно обядва една руса „опашка“. Размърдвам се неспокойно. Иван възпира „предполагаемото намерение“:
– Не! Ще си имаме разправия с Хачо, това е неговата асистентка!
В този момент момичето, усетило с инстинкта си нашия интерес, се обърна и приветливо поздрави Славков. А аз познах непознатата край ПТС-а, изчезнала сутринта в неговата утроба.