100

Престоят ми в Москва, понякога седмица-две, когато актуализирахме със съветската телевизия съвместните ни планове, не беше само заседания в Гостелерадио, или по студиата на Останкино. Използвах случая да ходя по музеи или вечер в „Болшой театър“. Любимата ми сцена обаче беше тази в нашумелия тогава московски театър на „Таганка“. Заместник-директорът Яша случайно забелязал, че съм често сред публиката, разговори се с мен, а като разбра, че съм българин, му станах симпатичен, и скоро се сприятелихме. Така се сдобих и с привилегията редовно да имам място в театрална зала, билетите за която се продаваха с месеци напред.

По същото време наш постоянен кореспондент в Москва беше Любомир Коларов, който замина там неслучайно – направи ни впечатление като интересен и находчив репортер в нашите български информационни емисии. В София пък имаше съветски кореспондент – Вадим Вязов. Нашият кореспондентски пункт в Москва съществуваше преди да изпратим телевизионната група от София да подбира и превежда на български руската програма в петък. И в съветската столица Любо вече беше успял да прояви своята находчивост, и за московския пункт даже ни бяха предоставили солидна едноетажна постройка в самия център на големия град. Руснаците такъв вид стари, стабилни сгради, наричаха „особняк“, а за тази се носеше мълвата, че преди там е бил домът на Берия, страховития съратник на Сталин. Но сега, в малкото българско късче, често се отбиваха и наши журналисти, и други интелектуалци, дошли в съветската столица по работа, или на екскурзия от България. Понякога се събираха и млади московски журналисти, поети и писатели, артисти и художници. Любо успяваше да създава там, в сърцето на Москва, български уют.

Една вечер решихме да се съберем в корбюрото с дошлите в командировка от София няколко наши известни журналисти от телевизията, сред които блестеше със своята колоритност Георги Стойчев. Аз предложих на Любо да поканим и Яша, неговия стар познат, а сега и мой нов приятел, от театъра на „Таганка“.