← 86
87 →
Аз имах височайши връзки там – директорът Иван Славков, барабар с неговите добри приятели Стефан Велев и Петър Долапчиев, шефове в програмата, инженери, мои колеги и познайници от Политехниката. Пиша някакво писмо, адресирано лично до Славков, така и така, имам желание да работя при вас, ето моите писания и жизнен опит, какви са възможностите...
Умуваме ние, а в кабинета влизат и излизат разни хора по разни въпроси. Момичетата наконтени, гримирани, много почтителни към големите шефове. Влиза Бригита Чолакова, Бог да я прости, кумир за зрителите и най-голямата звезда в телевизията тогава. После на вратата на дългия кабинет се явява вече прочутият със забележителните новогодишни и други програми Хачо Бояджиев, с цигара и широка усмивка. Каква звезда само!
Много пъти съм се връщала на този момент и сега се питам каква ли картина на трудовия ми път щях да рисувам, ако бях решила да заработя в телевизията. Де да знам, че да си в програмата е много важно място, от твоето виждане и даже благоволение, зависят много изявите на различните редакции и сътрудници в тях, а оттам и последствията за кариерата им.
