Тежки са сега стъпките ни, умората ни издебна и заля с олово краката ни, отне силите на ръцете ни. Влизаме в хладната сянка на аерогарата. Само авиомеханика Димитър Жечев не е с нас – остана да зарежда машината. Командирът попълва кратко един бял лист, вземат ни паспортите и сочат изхода: „Чакайте колата, ще ви вземе оттам“. Но до изхода има още една проверка – митницата. От стъклената кабина излиза момче с дълга бяла дреха и с тебешир чертае знак по чантите. Проверено, готово! Аз имам само бутилка минерална вода, която стюардесите ни дадоха на слизане, но тебеширеното кръстче не избягва и нея, даже черните очи на митничаря зорко се вглеждат в стъклото. „Не, не е алкохол – смеем се ние – газирана вода е.“ И всяка бутилка получава тебеширения символ на митническия контрол. Тази строгост не е случайна: внасянето на спиртни напитки в Саудитска Арабия от октомври 1952 г. е абсолютно забранено. Едва ли има друга страна в света, където „сухият режим“ да се спазва така строго и едва ли има някъде по-странен повод за това.
Един от синовете на Ибн Сауд, тогавашния абсолютен монарх, бил чест гост в дома на британския вицеконсул в Джеда. Белгийският журналист Андре Фалк твърди, че една вечер, след като пил без мярка, принцът пожелал за харема си млада англичанка, гостенка на вицеконсула, наскоро дошла в Арабия. Острият отказ разгневил пияния принц, той стрелял и убил британския дипломат. Старият саудитски монарх бил в отчаяние, от този момент тежко забранил употребата на алкохола, а на вдовицата на вицеконсула предложил удовлетворение според обичая – главата на убиеца, набучена на кол пред британското консулство… Жената в черно отклонила изкуплението на коравосърдечния старец, не ѝ се понравила безхитростната разплата на бедуинското правосъдие – предпочела да позлати нещастния случай с обезщетение от 70 000 долара за британския дипломат и напуснала страната.
Сухият режим разстроил и американците. „Нетърпимото“ лишение на „петролните помощници“ от Тексас и Оклахома накарало мнозина от тях да прекратят договорите си и да заминат. Други, по-практични, сега излизат извън границите на „сухата“ държава и там се напиват до насита за всички „тежки“ месеци, прекарани без уиски или бира…
Носим своите белязани бутилки вода и уморено се шегуваме. Тази история ни изглежда и вероятна, и невероятна. През 30-те часа, когато задухът ще стане нетърпим, когато термометърът ще се покачи до четиридесет и осмото си деление по Целзий, когато тежестта на петте хиляди километра нощен полет изведнъж ще смесват реалното и нереалното, много от историите на Саудитска Арабия ще придобият типичния източен привкус, ще станат наше преживяване.
Това е моят последен репортаж от небето на Африка. Всъщност трябва да сменя думата „последен“, защото пилотите хич не я обичат и непременно ще я поправят.
