го назначаваха на щат художник-сценограф. Питам директора Енчо Еневски, бройка ли нямате? Ако е така, ние ще ви дадем и бройката, и фонд за заплата на главен художник, но оправете момчето, да се чувства ваш човек, а не измекяр! „Не може, другарю Велев, от Градския комитет не дават – баща му бил стар партиен работник в Русе, но се забъркал в някаква каша против новата линия на Партията и Тодор Живков. И сега за сина му, за Иван, не дават!“.
Аз му се чудя на акъла: „Енчо, ти Иван Токаджиев или баща му ще назначаваш за художник“. Енчо се опъва, чета в очите му: „ Лесно ти е на твоя пети софийски етаж – над тебе, на Десетия етаж, е зетят на Тодор Живков. Но питай ни нас“…
– Окей, разбирам! Тогава ние ще ви отпуснем щат за общ работник или за бояджия, каквото там се съгласят. Все пак русенци са интелигентни хора, да намерят решение. Ако искат аз или другарят Славков да подпишем заповедта, и това става. Но оправете момчето, щом е талантливо и го бива за телевизия, то поне неговото всяка вечер се вижда на русенския екран…
Колко прав се оказах! Иван Токаджиев дълго работи в русенското телевизионно студио, стана и художник-сценограф на русенската опера. Но партийните догми са злопаметни, като те нарочат, дебнат докрай! Пак, за втори път, не можело да бъде главен художник, а искаха да го назначим… художник-изпълнител! Този път опитът им за намеса беше безуспешен – вече беше дошло друго време, даже и за щата на русенската опера. После Токаджиев беше генерален директор на Българската национална телевизия, и на варненската МСАТ, стана и заместник-министър на културата. Но за разлика от много други, и до днес – почти половин век, бившият общ работник в русенското ТВ студио си остана творец – той е художник-сценограф с над сто и двадесет постановки в над 25 драматични театъра, опери, балети, мюзикъли!
И във Варна имаше аналогичен случай, едвам отървахме от отстраняване от длъжност със сходни местни „мотиви“ Боян Върбанов, един чудесен колега и главен редактор на варненското студио.
