приключи. После и да се тюхкаме, ще е късно. Излизам иззад тъмното на осветената площадка пред камерите:
– Не беше добре, другарю Живков, има много лапсуси, така интервюто довечера не бихме могли да излъчим. Моля Ви, да повторим записа!
Студиото изтръпва.
Имам чувството, че и прожекторите примигнаха.
Живков е сащисан! Възрастните хора не обичат неприятните вести. А ръководителите – още повече. Да оспори някой тяхната непогрешимост?
Тъкмо си беше отдъхнал от това непознато за него изпитание, и сега ново двайсет – цялата тази история с камерите и въпросите трябваше отново да се повтарят!
– Младеж, какво е това лапсус? Сигурен ли си, че той не може да се пооправи някак си?
– Не може, другарю Живков, не може! – има много повторения и езикови грешки…
Живков прави последен опит да се измъкне:
– Ааа… не може ли Ламбрев да го чете вместо мене? – очевидно зa него Георги Ламбрев, популярен тогава ТВ говорител, беше единственият авторитетен представител от Телевизията.

Георги Ламбрев