Водещият не млъква:

– Браво, другарю Живков, браво! Много хубаво беше! Благодаря Ви, благодаря Ви, другарю Живков, че приехте да говорите по Телевизията!

Току-що е завършил видеозаписът с държавния глава, който ще се излъчва тази вечер в емисията „По света и у нас“, в навечерието на голям конгрес на партията. Интервюто, мисля, че е и първата му телевизионна изява от студио. Всичко е непривично и за водещия – шеф от Комитета за телевизия и радио, изпаднал в еуфория от височайшата визита, иначе обигран и дългогодишен журналист. Пред камерите, мисля, че и той е за първи път. Ама и аз съм съвсем скорошен шеф на ТВ програмата. Изобщо сме новаци – добре сме се подредили…

Тодор Живков е леко смутен. Блясъкът на прожекторите и безжалостните очи на камерите са го пообъркали – студиото не е неговото място. Па и тия похвали!

Аз се спотайвам зад камерите в тъмното, но ми е съвсем ясно, че записът не е нито чудесен, нито даже що-годе приличен за централната информационна емисия – Тодор Живков се запъваше, заекваше, ъ-каше, видимо беше силно притеснен. Ако в този вид довечера пуснем в ефир това интервю, голям смях щеше да падне.

А после – не знам…

Нямам много време за мислене – след тези хвалебствия на водещия, визитата на Живков в студиото всеки миг щеше да