ОБРАТНО ИЗЛИТАНЕ
Все още не ми се разделя със спомена за тези опасни самолети. И искам да ви разкажа как приключи историята – поне тази от октомври 1972 година. Тя е много сходна и за трите инцидента.
Похитителите вече бяха усетили, че преговорите се точат, печели се време, за да се изморят, и да станат по-сговорчиви. Пренатягането на напрежението достигна връхната си точка, и от двете възможности, те трябваше да избират – или взривяване на самолета с пътниците, или преговори и капитулация.
Или – или.
По-късно разбирам, че това е бил преломен момент в тази история, тънко изработен от нашите. В Мюнхен, само преди 40 дни, точно това не бе се случило.
Жизнеността на младия им живот надделя.
Капитулацията дойде след няколко среднощни октомврийски срещи, когато няколко пъти, със загасени фарове, водехме похитителите с жигулата до Аерогара София, и после тихомълком ги връщахме обратно.
И затова този път отиването до самолета сигурно е последно, по всичко се усеща, че развръзката скоро предстои.
Качвам се при тях на борда. Вече го няма леденото петаче, лепнато ниско на гърба ми от дулото при онова първо качване на отвлечения самолет! Зад гърба ми също няма никой, четиримата са пред очите ми, с отпуснати ръце и длани – в тях няма