207

Видеозаписът на епизод от историческата поредица „По хълмовете на времето“ току-що е завършил. Участващите в него Цола Драгойчева, (ветеран на Българската комунистическа партия отпреди Девети септември 1944 г., беше и член на Политбюро на ЦК), заедно със Станко Тодоров (висш държавник по това време, също стар боец) излизат от Студиото и бавно тръгват към стълбите, следвани от своите „сенки“ от УБО (бодигардовете от страховитото управление за безопасност и охрана на висшия елит на властта). Записът е минал добре и те са особено доволни, ръкували са се с всеки един от екипа.

Звъни вечният спец-телефон:

– Другарката Драгойчева?

– Току-що си тръгна.

– Моля, настигнете я. Да се върне и да се обади!

Някой тича и я вика. Другарката Драгойчева дисциплинирано се връща и се обажда. „АЛО! Аз…! Не…! Не мога…! Не, не…! (слуша разгневено). Ама вие какво искате, да напиша нова история ли, що ли?!“. И гледа студено, явно не се плаши от петолъчката. Но след секунда се обръща към режисьорката на пулта: „Моля те, за минутка!“. И кимва към вратата.

Момичето я оставя насаме да продължи телефонния си разговор. Екипът чака отвън. Очевидно по неведоми пътища до ТАМ мигом е изтекла информация какво е наговорила в Студиото ветеранката Цола Драгойчева. То не се е понравило на онези, за които Историята започва от Тях. И сега, по вездесъщия телефон, водят преговори с нея. След пет минути тя излиза и спокойно, като че ли нищо не се е случило, кимва студено: „Можем ли да започнем отначало?“.

Първият дубъл е изтрит. В „По хълмовете на времето“ се изкатерва вторият дубъл.