лятото, както и още толкова работещи там, сезонно или постоянно. Българските посещения за една година сега надхвърлят милион! Менюта на български език в таверните, плащания в евро, или при нужда в лева, български вестници и списания, десетки български телевизионни канали по сателитните телевизии в плажните гръцки хотели – това е новата българо-гръцка действителност.
По онова време в нашата южна съседка имаше две държавни телевизии, естествено само на гръцки – едната, ЕРТ, беше официална и се разпространяваше в черно-бяло на територията на цялата страна, а другата – ИЕНET, е била на американските въоръжени сили, базирани в Гърция след Втората световна война, и сега беше предадена на гръцката държава.
Още в София категорично се бяхме ориентирали към ЕРТ – гръцка радиотелевизия, аналог на българския Комитет за телевизия и радио (КТР, в чийто състав тогава влизаше и Българската телевизия). Нашето посолство в Атина, разбира се, беше информирано с шифрограма за моята командировка и аташето Дечко Назъров беше уговорил среща с г-н Георгиу Картер, един от директорите на ЕРТ, отговарящ за международните връзки, пълен професионалист, който нито за минута не изпуска византийската линия. Усмихнат, протоколно приветлив, трениран да прави контакти и после да докладва „нагоре“. И толкова. На петата минута от срещата на мен ми писва да разменяме любезности и метеорологични бюлетини за времето у нас и при тях, и за ужас на дипломата Назъров, „атакувам“:
– Уважаеми колега, сега между двете телевизии няма никакъв обмен. Това не е нормално. Ние сме готови бързо да влезем в разговори с вас за промяна на статуквото. Да започнем обмен на музика, балет, кино, спорт, а по-късно и актуална информация, интересна за зрителите в двете страни.
И не забравил за разговора при Живков, добавям: „Това да става на реципрочни и балансирани начала“.
Г-н Георгиу Картер скрито крие изненадата си, не е готов за такъв разговор, това е повече от видно, и аз предлагам да отидем някъде да хапнем. Той ми отказва (за днес), но ако и утре сме в Атина, да се чуем пак, тогава може да ми покажат и студиата, към което аз проявявам интерес.
Заявката е приета по класическия протоколен начин. До утре той ще информира Управлението и Службите, след първоначалната изненада ще се изработи становище и ако нашите предложения ги заинтересуват – Окей!, утре може да разгледам и студиата. Дечко е обезкуражен и смята, че това е „кауза пердута“. Аз обаче видях скрития интерес в нашия домакин не само към приказките за телевизията, а преди всичко към репликата ми за „общата ни история“ (очевиден намек за общото робство), като подадох и лек пас, че имаме много филми и театрална драматургия на подобни теми. И тогава дойде паролата „утре на един обяд може да продължим темата“.
