черен мерцедес. Останалите 120 км до Солун бяха почти същата тъпа пътна пустош.
Колко години са били напълно замразени нашите отношения с натовската ни съседка, колко тотално сме били изолирани едни от други! Това се усеща още в София, когато отидох в банката да си взема валута за командировката до Атина. Вместо банкноти ми връчиха едно писмо до гръцката национална банка – на тяхната каса в Атина щели да ми дадат драхмите по не знам какъв параграф и не знам какъв си курс за валутен обмен. И това не е било само от някаква временна липса на гръцки драхми в нашата банка, а вероятно е поради банковата практика на затворените икономики между двете страни.
Когато с българския дипломат в Атина Дечко Назъров отидохме в атинския банков офис, на съседното гише гледаме застанали само две добре облечени дами. Едната, почти момиче, беше впечатляващо красива. Веднага се разсеях, забравих валутните курсове и неволи:
– Дечо, досега в Атина не съм виждал по-хубаво момиче! Ела да се наредим на тяхното гише!
И се примъквам към тях. Банковият касиер държи в ръка паспортите им, те са червени, с герба на Народна република България. Струва ми се, че по тези времена повече от двама-трима българи по улиците на Атина бяха събитие. А сега тук направо два български паспорта освен нашите. Браво! Веднага обаче разпознаваме Райна Кабаиванска, дошла, както ни каза после, на гастрол и е гост на атинския кмет. Красивата ѝ придружителка е нейният гид в гръцката столица, дъщеря на наш дипломат там. Подчертаното ми и много преднамерено внимание към младата дама май не се понрави на оперната прима, свикнала с буйните аплодисменти на световните сцени. И банковата среща набързо приключи.
Аз разсеяно си прибрах драхмите, получени срещу писмото от София…
Българи на частно посещение в Атина – това тогава беше истинско събитие! Сега вече не е никаква новина, даже съобщенията за 200 – 300 хиляди наши туристи, преминали границата с Гърция за някой национален празник или на почивка през