← 314
315 →
Връщам се по обратния пуст път към България. Далече зад мен светят постоянните два фара – „придружава“ ме бежово БМВ от висок клас, с таксиметрова табелка отгоре, но с фарове отпред, като за рали в пустинята. То се лепна за мен още при влизането ми на Промахон преди седмица и сега, на прилично разстояние, чинно ме връщаше в България.
Българската окупация в Кавала през четиридесетте години на миналия век беше оставила тук мрачен спомен от една иначе красива сграда, бивше училище. Там през войната се е намирало българското военно управление на Кавала, в чиито мазета, според местната мълва, са намерили смъртта си десетки гръцки патриоти.
И до ден днешен, тази иначе красива сграда, се извисява над пристанището, вижда се от целия град, може би за да подсеща за нашата обща история. Кметът на Кавала, г-н Лефтерис Анастадиадис, с когото много по-късно се сприятелих, ми разказваше, че българските фашистки военни полицаи са пребили долу неговия вуйчо.
В следващата минута обаче всичко става ясно – тези строго облечени хора не са „братовчеди“ на пътниците в следващото ме „такси“, а сватбари от съседния ресторант. Единият от тях през Втората световна война е бил военен фелдшер в нашата окупационна армия в този край.
Сега с много усилия благодарните хора от Беломорието го издирвали, а когато се заженил сина на една жена, спасена от българския фелдшер, го поканили на сватба в Кавала. В разгара на тържеството сватбарското хоро излязло от ресторанта и хората видели моята кола на кея.
