А ето и един друг интересен, леко побелял човек, така и не дочух как се казва. Него го водят за „Духовният баща на старите“. Дългогодишен ръководител в Гръцкото радио и телевизия, той сега е бета-генералният директор на ЕРТ – каква чудесна византийска формула – хем да те разкарат от Първото място, хем да останеш Генерален! Близък е с хората, създавали ЕРТ, но и те сега били леко изместени на втори план. И какво да правят, разчитат на промени за добро! Според него балканското сътрудничество трябва да се базира на „идеите на Олимп“, ние, българи и гърци, сме чеда на Олимп и това е общото, което ни свързва. Това не е гръцки шовинизъм – Олимп, във философски план, е общочовешки. Общителен е, често влиза в разговор с мен за България, не се плаши от комунистите, но не личи да ги обича и преди всичко – гръцките.
Така си размишлявам, докато чакаме десерта и кафето с чашка „Метакса“ за финал на официалната вечеря. Един от домакините, съвсем млад човек, май е видял, че съм се отвеял нещо, и идва до мен – да изпушим една пура на терасата? Още в самото начало на „пушенето“, разговорът стана доста интересен за мен:
1. Можем ли да се кооперираме при подготовка на програми за гръцките емигранти в трети страни (например Швеция)?
2. Можем ли да окажем помощ на ЕРТ при транслиране на гръцки програми в Кипър?
3. Можем ли да им помогнем при изработване на концепция за контрапропаганда в гръцките райони, граничещи с Турция?
4. Можем ли да консултираме при разработка на нов организационно-управленски модел на Гръцката телевизия?
Тези четири позиции според мен заслужаваха особено внимание за бъдещата ни работа. Естествено, не можех да му отговоря веднага, но темите ме заинтригуваха. Повече от всичко се зарадвах на искреното доверие и откровеност, което Българската телевизия май беше спечелила.
