за откриването на игрите на Стадиона на 17 август режисьор в ПТС-а е Ласка Минчева. Тя много иска да има кадри от птичи поглед (сега това е нещо обикновено с дроновете и много ефектно при всяка олимпиада, но тогава нямаше дронове с дистанционен Интернет сигнал!). И Ласка качва в хеликоптер един оператор с филмова камера и заснема от въздуха цялата генерална репетиция на Откриването с тържествения спектакъл на Стадиона. И на другия ден, по време на истинския концерт, вече на живо, от време на време тя пуска синхронно и филмови откъси от „въздушното“ филмче… Ефектът сред колегите, които напълно разбират, че такива кадри „на живо“ са невъзможни, е страхотен! Всезнаещият Хачо влита в ПТС-а и се лепва на режисьорския пулт – как може за това нещо той да не знае…!
Организационната практика по време на Универсиадата за активно обществено съдействие на Телевизията след това показваше своята ефективност повече от 10 – 15 години и при други крупни международни прояви – например Театъра на нациите (1982 г.), Детската асамблея „Знаме на мира“ (от 1979 до 1989 г.), Юбилейната ХХIII Генерална конференция на ЮНЕСКО (1985 г.), и други крупни мероприятия в България. Не знам какво стана след 1989 година.
В условията на пълна изолация между Изтока и Запада, Телевизиите понякога имаха и още една функция – да „минават“ през Желязната завеса, да правят контакти или показват събития, които иначе нямаше как да се видят или да се случат. Сътрудничеството на Универсиада 77 и западногерманската телевизия беше едно от тях.
