371

– Госпожице, Вие всеки ден ли сте така хубава, или това е само днес? – повтаря упорито Славков.

– Всеки ден, всеки ден! – надява се момичето.

В този миг и ние вярваме, че този ден ще бъде дълго хубав. Похвали към Българската телевизия за успешната TВ Универсиада се сипят и от света, и у нас. От ЦК на БКП искат да им изпратим официално предложение за най-високи държавни ордени и отличия.

Наградите обаче се бавят – нещо става…! После идва Указът, но списъкът на наградените с ордени и тяхната степен е значително окастрен. Оттам въобще липсва моето име и това на Христо Цачев, вторият шеф след Славков, ръководещ информационните продукции. Самият Славков внимателно почва да страни от нас, или поне на нас така ни се струва.

През седмица-две започват структурни промени. Програмният съвет, поради моята „претрупаност“, вече се води от друг, директорът Христо Цачев пак е директор, но не на информационните емисии, от Програмата излиза възловата редакция „Кино“, включват се в ефир рубрики, непредвидени в седмичната програма, прехвърлят се отговорни редактори в други незначителни сектори, намалява се щата, изземват се програмни дейности…

Съобщават изневиделица, че Славков ще заминава за Москва, доколкото помня – за три месеца, в Партийната школа на КПСС. Ние с Христо нищо не знаем, казват ни го на опашката за кафе в бюфета. Качваме се в кабинета на Десетия етаж, той е празен, стопанинът му не е идвал от няколко дни.