на 90-те години на миналия век доста се зашумя за ченгетата в телевизията. То не бяха списъци с агентурни имена, не бяха досиета, не бяха доносници. Спомних си и за една от първите си срещи през 1971 г., веднага след моето постъпване на „Сан Стефано“. В шумните коридори пред студиото ме спря един висок, приветлив човек, и усмихнато се обърна към мен:
– Нали вие сте Велев? Да се запознаем тогава, приятно ми е – Динко Маджаров, таен агент.
Това е и първата ми среща с такъв „таен агент“. Във вестника, от който току-що бях дошъл, такива запознанства бяха невъзможни. Нито тайни, нито явни, даже и закачливи, като тази сега в коридорите на новата ми работа – просто „Работническо дело“ беше орган на ЦК и Службите при нас нямаха никаква работа.
Доста по-късно, в началото на 90-те години, при един разговор със Славков в дома му, в типичния негов стил, той каза:
– Много съм огорчен Стефи, много! – и прави тъжна муцунка. – Нас не са ни водели за интелигентни! Виж сега всичките умни хора от телевизията, вземи Хачо например, или един Павел Писарев, или и другите, са били поканени за работа в Органите. А нас, очевидно, са ни смятали за втора ръка…
Всъщност за мене май по едно време са решили, че не съм чак толкова загубен, и се опитаха да ме вербуват по един доста баламски начин. Един служител от МВР, който очевидно по служба често идваше в телевизията, ме покани на обяд в един голям столичен ресторант. Почудих се какво толкова ще си говорим, че ме кани така официално, но не му отказах. И още преди да донесат менюто, той директно предложи начин да си увелича доходите, като мина при тях на хонорар, или на втори щат, не помня. Аз онемях!
Казвам му, виж какво момче, нали си наясно, че преди да ми предложиш това, трябва да се знае целта на занятието. На мен не ми е до пари, аз в телевизията получавам достатъчно – ни хонорар, ни втори щат ми трябват. Но аз съм приятел със Славков и често сме заедно. Чрез мене ти ще получаваш директно информация и за него, а той, нали знаеш в коя фамилия е сега – там ли искате да проникнете? Ако това е твоя идея, искам да ти кажа, че си отворил уста за много голяма лъжица, която не
