И тогава, и сега, аз съм напълно убеден, че развитието на самата тогавашна Телевизия не беше дело само на един човек или на един екип, изпратени от Всевишния. Това е дълъг процес, работа на няколко телевизионни поколения.
Някои от хората пряко над нас също вече бяха други. Споменах за интелектуалеца в Политбюро Александър Лилов, но не по-малко нерутинен беше и Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП.
А феноменът Георги Йорданов? Вицепремиер и министър на културата при Живков, член на неговото Политбюро, преди това първи секретар на Окръжния комитет на Партията в Сливен и на Градския комитет на БКП в София, той участваше в изграждане на материалната база и творческите състави на културата, на образованието, на здравеопазването. Без неговото участие у нас не би изгряла мегазвездата на кардиохирурга проф. Чирков в София, Караян да дирижира български музикални състави и да ги включва в Световните Виенски и Залцбургски фестивали, да се направи първата голяма реконструкция на Народния театър, да има даже и Националния дворец на културата. И до ден днешен няма нито едно значително музикално събитие, на което той да не е поканен на централното място.
