Изберете страница
-+=

Реших да създам нещо различно, неправено у нас до онзи момент. За да се олекоти съществуващата схема, събрах състезателите и водещия около кръгла маса. Тя предразполага по-скоро към непринуден разговор, отколкото към строг изпит. Премахнах журито и възложих неговите функции на водещия, който от „ментор“ стана събеседник. Малко хора имаха достъп до загадките – редакторът и водещият, а в редки случаи – музикалният оформител и асистент-режисьорът. За цялото съществуване на предаването нито един негов брой не бе компрометиран поради неспазване на тайната на въпросите.

Времето за мислене и отговор бе ограничено до една минута. Участник в състезанието стана и публиката в студиото. Тя отговаряше на загадките, затруднили участниците. Най-сетне се включваха активно и телевизионните зрители, които изпращаха писма с въпроси. Това доведе до успешно общуване с участниците, до своеобразна интерактивност, далеч преди Интернет да завладее света.

И едно щастливо хрумване. Трябваше ми акцент, закачка – така се роди помощникът на водещия – анимираното човече, напомнящо с гласчето си за Бърборино от радиоприказките в детските ми години. То се намесваше най-неочаквано в действието и разведряваше обстановката. Така се получи всеобща, очаквана игра.