Предаването е спряно рязко, с програмно необосновано решение, без да му бъде дадена дори възможност да се сбогува с многолетните си зрители, въпреки че „Минута е много“ заема трето място – след „Всяка неделя“ и „Панорама“, в представителното проучване на водеща социологическа агенция за най-харесвано предаване в многогодишната история на Българската национална телевизия.
Десетилетието на седемдесетте бе белязано с внедряването на цвета в телевизията. У нас такова бе излъчено на 1 май 1972 г. от специално екипираното за тази цел 6-о студио. Енергичният екип на тогавашния генерален директор Иван Славков, сред които заместникът му Христо Цачев и програмният директор Стефан Велев, пусна нови рубрики – публицистичната „Гражданска трибуна“ и коментарната „Диалози“.
Правех най-различни предавания, сред които и авторските поредици „Пред зелените семафори“ и „Телемим“, двата знакови документално-публицистични сериала – „По хълмовете на времето“ (43 серии) и „Неизвестните възможности“ (22 серии). По покана на Стефан Тодоров (главен редактор на студио „Младост“) започнах и авторското си предаване „Минута е много“. То не е първата, но е най-дълго просъществувалата телевизионна игра в ефира на България.
Може да се предполага, че първото състезание от този род в страната ни „Що е пролет?“, е излъченото на 21.03.1963 г. от
19.30 ч., което представлява по-скоро концерт с участието на естрадни изпълнители, народни певци, балетисти и акробати.
Всъщност друго младежко състезание от 08.04.1963 г. поставя началото на периодично излъчвани български телевизионни конкурси. Това е цикълът „Познавате ли своята родина“, в който са включени общо девет предавания, осъществени през 1963 г. По-късно, макар и разнообразни по съдържание, формата на предаванията става скована. Ролята на водещия е ограничена и се изчерпва предимно с репликите „Следващият въпрос е…“ и „Моля журито за оценка“. Публика в студиото често липсва, а когато е поканена, тя присъства безмълвно.
