работяга може само едно: да ти бъде добър приятел и да не те подведе никога“. Когато тя започнала работа в Детско-музикалната редакция, нейният шеф бил младият Лозан Такев. С него тя направила и много музикални спектакли в Зала 1 на НДК. Нейното десетминутно предаване „Сънчо иде от горица“ е било обичано и очаквано детско предаване по БНТ. Децата са слушали приказки от българския фолклор и от български автори, които сами четели своите разкази. Нушка казваше, че всички, които са работили за тези десет детски минути, са били невероятно грижовни и осъзнавали отговорността, че трябва да разсмеят и да впечатлят дечицата.
Нушка в неизбежния тандем на режисьорския пулт с виртуозния и до днес Христо Чилингиров
През 1976 г. заминава в московското бюро на Българската телевизия. Съветският съюз е бил за нея една безкрайност за работа, за срещи с невероятни хора на изкуството, с пътувания и разговори с интересни хора от Ленинград през Киев, Ярославск, Сибир и Байкал, до Каспийското море. Нушка е донесла в България филми, чиито кадри през 1989 г. са били унищожени, казали ѝ, че лентите са изгорели в пожар.
За случващото се в България след 1990 г. Нушка говореше без злоба. Но имаше категорично мнение: „Не мога да простя, че уволняваха мои колеги с думите „некадърни са“.
Иван Тренев
