Бях до нея в нейната „последна житейска обиколка“. За Нушка не може да се говори с езика на спомена, на статистиката, на колегиалната коректност. Защото тя присъстваше в живота, на сцената, в телевизията, с максимална плътност на желанието, на енергията и искреността, присъщи само на личности – явления.
В разказите ѝ долавях разочарование. Днес освен бедни, хората са страхливи, апатични и безразлични. Нушка е изчела Ботевите стихотворения, знаеше ги наизуст. Смирненски, Вапцаров, Яворов тя също знаеше наизуст. От малка са я водили на театър, на оперета. Завършва руската гимназия, после ВИТИЗ и първата ѝ театрална сцена е във Велико Търново, по разпределение.
В телевизията започва работа като асистент-режисьор. Излъчвала е „Лека нощ, деца“. Интересно ми беше да чуя, че Нушка е имала едно добро хрумване: файтонче, което препускало „назад“. Много весело! Снимала е с Коста Цонев, с Парцалев, с Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова. Понякога Нушка се замисляше и като се усмихваше леко, добавяше: „Казвахме си много истини за нашите недостатъци, но нищо не променяхме“.
Помнеше всички директори. Но Леда Милева, която идва през 1966 г., обичаше с преклонение! Детската писателка, авторката на „Зайченцето бяло“, е била и талантлив ръководител на Българската телевизия. Нушка с много хумор ми разказваше и за работата си в спортната редакция, просто като че ли това беше учебно занимание с лектор по спорта.
Живите спомени за операторите съм запомнил особено силно. Сценаристът и операторът – това са стълбовете на филма, ми казваше Нушка. „Всичко може да си – и умен, и талантлив, но няма ли го онзи човек с камерата на рамото, ти си само бял пушек.“ Нушка за мен беше ефективен учител, за всяка тема имаше преживян личен момент. Като голям левскар, тя толкова се разстроила, когато „Левски“ губел в един мач, та се разплаква, несъзнателно напуска пулта и плачейки, излязла навън. Е, режисьорът натиснал „първото“ копче и спасил петте минути, през които Нушка била извън ПТС-а.
За уважавания и от мен поет, сатирик, журналист и общественик Лозан Такев, Нушка беше категорична: „Такъв всеотдаен
