На снимката долу съм с Валя Славкова, съпругата на Иван. Той, през четирите години, докато пишех тези ръкописи, заедно с Христо Цачев, Хачо и Петьо Долапчиев, неизменно бяха край мен, въпреки че отдавна си бяха отишли от този свят.
„Зазоряване преди полунощ“ не би станала издателски факт и без сериозните съвети на Павел Писарев, Георги Йорданов, Минко Герджиков, проф. Васил Стефанов, проф. Стоян Михайлов, проф. Божидар Димитров и проф. Бончо Асенов, които в „онези времена“ бяха на ръководни постове в държавното управление. Искрено им благодаря!
Не забравям и още един приятелски глас, този на Христина Христова (Кюркчийска) от Канада, която в късните български нощни часове се обаждаше по телефона, за да ми напомни, че е време „тази книга най-после да види бял свят, докато има кой да я прочете“.
Признателен съм също и на издателя Иван Петров от Велико Търново, който не издаде тази книга, но ми даде ценната идея в нея да има толкова много снимки. С това тя стана по-силно документална и визуално по-близка до времето, през което
