пясък. Може би това са най-хубавите плажни ивици на Балканите, дълги 15 – 20 километра и широки 60 – 80 метра…!
Българите първи го откриха и туристическият поток от нас разби рибарския му облик, а новоасфалтираните улици са тъпкани с български автомобили от всички марки. Сега то е пълно с хотелчета, мезонети, луксозни апартамент хотели. Градено е умишлено ниско, до три етажа, строителните разрешителни са скъпи, а контролът – безупречен. „Завземането“ на плажната ивица от бетон е абсурдно – това законът забранява категорично, а и гърците стриктно си го спазват.
Поне петдесетина българи вече имат ваканционни апартаменти и трайно са се установили на брега на топлото южно море – летният сезон е с два месеца по-дълъг от нашия, а температурата на водата не пада под 26 градуса и денем, и нощем. Да се чуди човек как такова селище е оставало толкова време в сянката на Тасос, където истинските плажове се броят на пръсти, а във водата често те очакват камъни и морски таралежи.
Улиците му днес са обкичени с цветя във всички багри и аромати. Само на стотина километри от границата с България, градчето сякаш е някъде в субтропика – сред палми, олеандри и какви ли не екзотични растения. Кристално чистите води на Егейско море се плискат на полегатия бряг, по който крачейки из водата, човек сякаш може да стигне чак до отсрещния остров Тасос.
Нощен живот в курортното селище почти няма, но всъщност и в това има чар, защото може да спиш, без да ти думкат дискотеки и чалга под прозореца. Почитателите на вечерните забавления все пак не са без нищо – елегантни кафета и нощни плажни барчета са досамѝ брега.