Този осми юли 77-а го помня като че ли беше вчера – радиото потвърди слуха за изчезването на Костов. Новината ме порази! Зарязах всичко и влетях в дежурната стая при Бистра (без която не мога да дишам – тя е организатор в Програмата на телевизията и знае всичко).
– Бис, вярно ли е това за Владо?!
Момичето е пребледняло – подава ми един лист със съобщение на БТА с хронологията на събитието:
(МИНФ 208) 08 юли 1977 г., 13.28 ч.
СЪОБЩЕНИЕ НА БТА
…На 6 юли в 10.30 ч., и след като е била поискана среща от наша страна, френското външно министерство е уведомило посолството, че Владимир Костов бил поискал „политическо убежище“ във Франция за себе си и за семейството си. Нашите дипломатически представители са поискали незабавна среща с Костов и семейството му. Въпреки многократните настоявания, такава среща не е уредена…
Значи е вярно!
От десетина дни из София витаеше някакъв слух, прокраднал се през една емисия на Франс прес на 27 юни 1977 г., но никой и не подозираше, че такова нещо може да се случи, и точно пък с Владо. Той от години беше елитен журналист, един от създателите на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР), перфектен коментатор в телевизионната „Панорама“. Преди сегашното си пребиваване в Париж, беше три години пак там като кореспондент на официоза, вестник „Работническо дело“. Широко популярен в цялата страна, Костов беше станал и мярка за достоверност и журналистическа почтеност: „Владимир Костов снощи го каза по телевизията!“.
И още нещо – Владо Костов имаше познанства (още от комсомолските си години) с най-високия български партиен елит – тогавашните видни държавници и партийни дейци: Ангел Солаков, вътрешен министър, и неговият първи заместник Ангел Карлов; Петър Дюлгеров, първи секретар на партията в Благоевград; Ганчо
