242

В едно от последните съобщения по този случай на 17 юли 1977 г., 20.30 ч., БТА резюмира, че ако „Костови са изменили на родината си, това ще остане за тяхна сметка и нека тежи на съвестта им“. Какво е това АКО, след като още предния ден МОНД е отпечатал черно на бяло: кореспондентът на българското радио в Париж обяснява защо поиска политическо убежище във Франция. При това заглавие в най-авторитетния френски вестник не знам кой каква сметка се готвеше да иска и да плаща. Но голямата и истинска сметка май никой не направи и не я знае.

Докато се търсеха всякакви начини да се самозалъгваме, че някой тъпче яко с опиати двамата бегълци, за да ги откаже да се върнат в София, аз позвъних на Павел Писарев, който беше в задгранична командировка в Москва. С присъщия си вечен цинизъм, без за миг да се учуди на моето възбудено известие, Павел спокойно каза:

– Чупил ли се е? Защо чак сега? Чудесно, значи е подушил нещо! А какви са тези глупости, които се вършат в София? Майки, сестри, психотропна обработка? Писма до френския президент? Що не им кажеш да пишат и до Папата? А Владо сега си седи във вилата на… (не чувам добре името, казва нещо като ДОКТОРА) и си умира от смях. Айде, чао, не ми се занимава с глупости.

И чух в слушалката продължителния сигнал „разговорът прекъснат“. И досега никой не е търсил Писарев, за да го пита по случая с кумеца му.

Не само Павел Писарев беше скептичен към първоначалната хипотеза, че Владо Костов е отвлечен от чуждестранни спецслужби. Още в първите часове след инцидента, за новините трябваше да подготвим съобщението за изчезването на Костов. Спешно повиках при мен Кеворк Кеворкян, за да обсъдим как в обедния информационен дневник, който той водеше, да се съобщи, че Костов е избягал. При мен бяха дошли и висши офицери от разузнавателните служби, и началникът на кабинета на министъра на външните работи. Кево внимателно слушаше различните мнения и предложения за защита. И накрая най-неочаквано изтърси: „Ами ако Владо наистина е избягал?“. Другите зяпнаха! Това беше първата антитеза на тяхната тежка „защитна“ версия, за да се опазят, че са го изтървали.

Мисля, че най-вероятно пешкира яко е опрала резидентурата в Париж, но аз не съм експерт по тези тайни работи и „сметката“ там ни я знам, ни искам да я знам. Лично аз, дълго след тази история с Владо Костов, твърде трудно правех уговорки с известни хора за участие в телевизионни предавания. Те все нещо си правеха оглушки: „Абе, хайде да го поотложим, нека малко поотмине тая работа… Накрая с Костов все пак какво стана? Вас, журналистите, човек не може Ви разбра на кой бог служите…“

Бистра Симеонова (по баща Костова) не я закачаха, докато бяхме с Иван в Телевизията. След това си „намери“ работа като оператор в „Офсетграфик“, а след това – диспечер в столичните таксита.