истински журналистически постижения. Не знам дали някой може даже да си представи колко жалка би била Българската телевизия без тях, каква огромна доза политическа култура те вляха в анемичния медиен продукт на онова време. В него дотогава само „Атлас“ на Тянко Йорданов (по-късно и на Симеон Идакиев) беше мъничкото прозорче, през което можеше да се гледа навън (без изходна виза).
Тома Томов. Като че ли всичко беше вчера.
А с „Наблюдател“ или „Светът отблизо“ Тома Томов ни въведе директно даже в президентските кабинети на Белия дом и Кремъл. Нима телевизионната програма от онези времена би имала такава стойност без Кево и неговата „Всяка неделя“, или без „Телевизионен неделник“ на Бригита Чолакова и Таня Димитрова, без коментаторите Васил Марков („Гледища“), Любо Коларов и Даниела Кънева, Владо Костов, Николай Конакчиев, Георги Стойчев („Насаме с всички“), Димитър Езекиев, Найден Константинов и Венчето Шишманова, без първото ТВ състезание „Минута е много“ на Лили Райчева (сега професор в Софийския университет) и Петьо Вучков… Всички тези мои знакови