български аниматори. След 10 – 15 години дозите от чуждата душевност и култура, имплантирана през чуждестранните детски приказки и песни, вероятно ще променят и националния духовен облик на младите българчета.
Нямаше много време за умуване, вероятно колегата всеки момент щеше да внесе за разглеждане този актуален за времето си въпрос: социалистическото разпределение и специализация на труда и интеграцията. Разделихме си задачите на две – Иван знаеше немски, а аз бях с руски. И затова той отиде да разговаря с делегациите от ГДР, Финландия и Унгария, а аз с колегите от Съветската телевизия и Румъния. Споделихме с тях нашите възражения срещу такава идея и подчертахме нашето категорично намерение детските програми, въпреки икономическата изгода, да останат чисто национален приоритет. Сътрудничеството в рамките на Интервизия можем да правим само с техническите средства на видео- и кинопроизводството, както и със засиления тематичен програмен обмен между отделните телевизии. Но това трябва да стане само реципрочно, на базата на двустранни споразумения. Така българските „Сънчо“ и „Зайченцето бяло“ за българските деца си останаха най-важните в детските предавания.
Ама дето сега не знам защо тогава „ручахме жабетата“? Защо едно не предвидихме, че не чужденци, а родни българи, само десетина години след историческите Промени, ще ликвидират детската редакция на Българската телевизия, и ще напълнят оредялото ѝ програмно време с чуждоземна, на моменти и със странна анимация, с непознати и уродливи „герои“.
Зайченцето бяло май пак се е загубило в близката горичка. И чака в тъмното своята светулка…
