всички изпитвахме и уважение, и особена симпатия. На снимката долу е Ванчето, фамилията ѝ е Гръбчева, сестра е на шефа на УБО, генерал Гръбчев. Но тя даже и името му не бе взела, за да не ѝ носи това някаква привилегия. Отиваше на най-тежките и рискови живи предавания.
Ванчето Антонова
Викат ме при Кирил Василев, директор, дошъл от ЦК в Телевизията, още по времето на Леда Милева. Около него още се въртят „старите“ и непрекъснато все нещо ни обсъждат. Този път добродушният Кирчо е любезно-студен, иначе тонът винаги му е приятелски.
– Изпращаме ти за заместник в Програмата Васил Гълъбов, един опитен човек от Новините. Там нещо с новите не се разбирал, а с опита си в телевизията на тебе ще ти е полезен…
Боже, тези хора все се грижат за мене! Не мисля да се дърпам, безсмислено е! Така и така ми намеква, че съм без опит в телевизията, а и смятат, че Програмата е като кошче – години наред е било така, щом някъде някой не го искат, лош-добър, айде в Програмата, там е планова служба, не иска творци, а ратаи на Творците! Моите хора бяха без самочувствие, наплашени, че всеки момент могат да изхвръкнат и оттук. Васко също дойде наплашен, но той наистина беше опитен и безконфликтен, дълго ми беше добър заместник.
