на Кулата. Тях просто не мога да ги изброя, списъкът е твърде голям: Наташа Савова, Ани Шипкова, Здравко Найденов, Христо Чилингиров… Не, не става, много са, все ще остане някой неспоменат… А всички те са много важни за престижа на телевизията – планираха и след това излъчваха дневната програма за всеки ден, през който са дежурни – от първия до последния сигнал в полунощ. След това – почиваха едно денонощие, на втория ден планираха, на третия ден пак излъчваха. За тях нямаше събота и неделя, нямаше Коледа и Нова година, нямаше официални и неофициални празници. Както и за самата телевизия. След тях е живият ефир!
Това всъщност са и последните посредници между студиото на Кулата и телевизионния екран във вашия хол. Хората от екипа там трябваше да имат железни нерви, висока компетентност и познания, както за целия телевизионен процес, така и за всяко отделно предаване, за неговата редакция и режисьори, които са го създали. През тях минаваха и всички живи предавания – от студиата на „Сан Стефано“ за Новините, „Панорама“, „Всяка неделя“ и „По света и у нас“, или от тържествени концерти, футболни мачове и други спортни състезания от нашите и световни стадиони, партийни конгреси и манифестации. Слава богу, че сесиите на тогавашното Народното събрание не бяха ежедневни, иначе и от тях всеки ден трябваше да подаваме директен сигнал. Дълги години от Кулата в петък, директно от Москва се излъчваше и програмата на Съветската телевизия.
Това е много трудна и напрегната работа, грешките са абсолютно недопустими. Тя е сравнима само с професията на пилотите, при които всяка грешка може да бъде фатална. Не се усмихвайте! Вярно – пилотите отговарят за човешки живот, и то не на един човек, а може би на стотици хора. Но и в двата случая се рушат психиката и нервите не от последствията, а от грешката и от нейната непоправимост. Нашите момчета и момичета на Кулата също носят лична отговорност при евентуалната грешка в ефир, която е толкова непоправима, както и при пилотската професия. И след някакъв такъв инцидент целият екип, от отговорния редактор до шофьора, се чувства смазан, да не им се мяркаш насреща. Мен точно това преживяване много ме
