живота им и ни приобщаваше към него, синхронизирайки нашия пулс с пулса на голямото произведение на Голсуърти, екранизирано от Би Би Си. Защото раждането на истинския телевизионен сериен филм започна с… класика. За да се озове след половин век (само!) в блатото на безпомощни в творческо отношение американски, турски, латиноамерикански, индийски и други сурогати. Посочете ми един сериал от последните 10, 20 и повече години, който да е на равнището на „Сага за Форсайтови“, „Панаир на суетата“, „17 мига от пролетта“… Като драматургия, постановъчна работа, актьорско изпълнение. Аз не се сещам за такъв!
Ами българските сериали? Не може да не си спомняте „Капитан Петко войвода“, „Дом за нашите деца“, „На всеки километър“… Десетилетия след тях кривата на „качеството“ непрекъснато пада. Впрочем паралелно с движението на кривата, отразяваща промените в манталитета, душевността и вкуса на съвременния човек. Тъжна работа.
От самото си раждане българската телевизия стъпи върху два основни пилона: новини и филми (единични и серийни). Това се обуславяше от основните ѝ функции – да информира, образова и развлича. Така поне беше до момента, когато „вятърът на промяната“ не издуха „демодираната“ според нашенските хунвейбини ценностна система и не пося върху освободената територия вирусите на похотливото воайорство, комарджийски страсти и убийствено политическо интригантство, подхранвано от хранителния бульон на риалити формати, като „Биг Брадър“, „Вип Брадър“, „Папараци“, лотарии и спортни тотализатори, търсене или размяна на съпруги…
Преди „промяната“ основният източник на филми за малкия екран бяха филмите, закупени от държавното предприятие „Разпространение на филми“. Телевизията можеше да ги излъчва не по-рано от две години след премиерите им в кината. Като ръководител на редакция „Кино“ в БНТ, бях член на държавната комисия за подбор на чуждестранните филми, както за киномрежата, така и за телевизията. Съществуваше задължително съотношение: 60 процента филми от социалистическите страни и 40 – от останалите чуждестранни кинематографии. Нали се
