Изберете страница
Корица Кино в телевизия – Гост-автор Стефка Димова в Глава втора

← 63

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

64 →

7

64

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

Човек чука на прозореца на съседа си: „Бягайте, язовирната стена се е скъсала и водата идва насам!“. Следва отговор: „Не можем, по телевизията вече започна „Сага за Форсайтови“! Този анекдот отразява най-точно фурора, който английският сериал предизвика при появата си на телевизионните екрани по света. През 1971 г. Епизодите бяха озвучени от Апостол Карамитев,

7

65

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

От самото си раждане българската телевизия стъпи върху два основни пилона: новини и филми (единични и серийни). Това се обуславяше от основните ѝ функции – да информира, образова и развлича. Така поне беше до момента, когато „вятърът на промяната“ не издуха „демодираната“ според нашенските хунвейбини ценностна система и не пося върху освободената територия вирусите на похотливото воайорство, комарджийски страсти и убийствено политическо интригантство, подхранвано от хранителния бульон на риалити формати, като „Биг Брадър“, „Вип Брадър“, „Папараци“, лотарии и спортни тотализатори, търсене или размяна на съпруги...

7

66

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

Вече трийсетина години нароилите се безброй телевизии излъчват до „изтриване“ „Козият рог“, „Оркестър без име“, „Опасен чар“, „Дами канят“, „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Вчера“, „Таралежите се раждат без бодли“, „С деца на море“, „Горе на черешата“, „Търси се съпруг за мама“, „Куче в чекмедже“. Ами семейните и детски сериали „Войната на таралежите“, „Неочаквана ваканция“, „Васко да Гама от село Рупча“.

7

67

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

„Адаптация“, „Пътят към София“, „Капитан Петко войвода“, „Записки по българските въстания“, „Под игото“... От другата – „Дунав мост“, „Седем часа разлика“... Има ли база за сравнение?! Плюсовете за новите заглавия са само при количествата червена боя и пиротехнически материали

7

68

ГОСТ-АВТОР Стефка Димова

Като видя актьора Васил Михайлов, прегърбена на две старица хвана ръката му, постави в нея червено великденско яйце, целуна я (!!!), и през сълзи рече: „Ех, Капитане, сега вече мога и да си умра, дочакахме те! Ама защо си без кон?“.