
Нашият екипаж с командир Чудомир Тодоров (най-отпред), преди да излетим от Казабланка за Джеда в далечната Саудитска Арабия. Предстоят ни много часове полет в небето на Африка.
Сега, когато автопилотът е включен и „Илюшин“ следи автоматично своя курс, има време за малко отдих. Командирът моли стюардесата за кафе, вторият пилот се отпуска в креслото и притваря леко очи, радистът сваля слушалките – в Африка радиостанциите са по-рядко и ушите могат да отпочинат. Само щурманът непрекъснато следи локатора и курса, прави корекция, чертае…
Винаги, когато разказвам например за бордния инженер, аз го наричам с фамилното му име, а за командира не правя това, защото облече ли синия кител, Тодоров сякаш се сраства с длъжността си, става неделим от нея. Мургавият як мъж, иначе весел и приказлив, става властен, бих казал – желязно непреклонен и принципен. Не знам дали има по-естествено чувство от уважението към Първия човек на самолета, което неговите лични качества са изградили. Думата „командир“ взема пълната си стойност, тя не е високо отличие, не е почетно звание. Небето