Тогава комуникационните спътници над България все още не бяха геостационарни, а са с елиптична орбита. За да може нашата страната да се „покрие“ с ТВ сигнал, 12-метровата 56-тонна антена „сменя“ 6 спътника през 4 часа… Станцията беше построена от 1973 до 1976 г. от българските строителни войски и съветска фирма заради предаванията от предстоящата Универсиада 77.
Предвиждаше се 204 часа от тези събития да бъдат пряко в българския ефир, ще се излъчват още 293 часа за 14 други държави, а от наземната космическа станция в Плана планина, чрез ИНТЕРСПУТНИК, ще се предава за първи път програма на живо за телезрителите на Латинска Америка и Канада, Западна Европа и Израел.
Пред нашите телекамери и микрофоните (за да обхванат този грамаден информационен поток) застанаха най-големите български спортни коментатори: Николай Колев, Вера Маринова, Коко Ексеров, Людмил Неделчев, Васил Манченко, Цветан Алипиев, Николай Чупаров, и още, и още любими гласове… Макар и с часове зад кадър, всъщност след младите шампиони по терените, те бяха нашите истински тв герои.
Студентските игри се използваха и за огромно спортно строителство. За по-малко от година бяха изградени 18 спортни и инженерни обекта, нов ски център на Витоша, две седалкови въжени линии (по 3150 м) и една кабинкова (6360 м). Открит бе новият Зимен дворец, изграден за 11 месеца, вместо за планираните две години.
Имаме…
Какво ли нямаме вече през тази 1977 г., и затова с такава увереност и хъс започваме да се готвим за митичното за нас събитие.
През 1977 г. в България вече има 1 584 276 телевизионни приемници, почти пълно покритие на страната с телевизионен сигнал. Имаме отлично международно сътрудничество с ИНТЕРВИЗИЯ, собствен телевизионен комплекс в Съветската
