УСПЕШНИТЕ ДВЕ СЕДМОРКИ
10 часа, 10 февруари 1977 г.
Прекият телефон със Славков звъни.
– Имаш ли малко време за един голям разговор…?
Айде, почва се!
Предпазливо влизам в кабинета на Десетия етаж. Славков стои до южните прозорци и гледа отсреща към Националния стадион „Васил Левски“.
– След шест месеца там трябва да се открият световните студентски игри, ще ги предаваме на живо за десетки световни телевизии. Викнах вчера нашия екип, който досега водеше подготовката. Много сериозно изостават, детинска им работа. Моля те, поемай това ти, имаш си хора в Програмата, към тебе е и Международният отдел, и излъчването от Кулата. След няколко дни кажи какво ти трябва и ще го получиш „немедлено“ и без умуване. Много сме вътре, изтървали сме една-две години за подготовка. Досегашната група ще я оставя да се занимава само със спортните проблеми…
Пием по едно уиски за кураж и си говорим за гаджета. Навън прехвърля сняг. До слънчевото лято след няколко месеца – на 17 август 1977 г., когато на стадиона отсреща ще зазвучат фанфарите на откриването, има толкова време!
Леко развеселен от шотландското питие и от тръпката на новото начинание (ех, колко обичам тези мигове!), слизам на етажа на Програмата и преди да си вляза в кабинета, подхвърлям на вярната Валя:
– Кафе! И зарежи всичко друго! Направи ми справка за последната Олимпиада в Мюнхен преди пет години – кой я е излъчвал, кой е бил координаторът за Евровизия. Свържи ме с него! Извикай при мен заместниците. И да не се мотат…!
Валя натиска бутона на конферентната уредба.
– Долапчиев, Въргов, Кольо Стефанов – при шефа! – и тихо, с гръб към мене – Наежен е…
Така стартира последната фаза на ТВ подготовката за Универсиада 77. Аз просто не знаех какво ни очаква! Защо след разговора със